Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Обясненията на дон Хуан бяха кристално ясни. Имаха смисъл, но
не знаех къде имаха смисъл — положително не в обичайния,
всекидневен свят. Дон Хуан тогава заяви убедително — и с това
отприщи в мен неописуема тревога, — че има само един начин, по
който магьосниците могат да се справят с тази информация: да я
изпитат от собствен опит, защото умът е неспособен да осмисли
всички тези действия.
— Какво искаш да направя, дон Хуан? — попитах аз.
— Трябва умишлено да предприемеш пътешествие по тъмното
море на осъзнаването — отговори той, — но така и няма да узнаеш
как е станало това. Да кажем, че го прави вътрешното мълчание,
следвайки необясними пътища — пътища, които не могат да бъдат
разбрани, могат само да се практикуват.
Дон Хуан ме накара да седна на леглото и да заема положението,
което спомага за вътрешното мълчание. Обикновено заспивах
моментално, като заемах това положение. Но когато бях с дон Хуан,
самото му присъствие не ми позволяваше да заспя; вместо това
навлизах в истинско състояние на пълен покой. Този път след миг
мълчание установих, че вървя. Дон Хуан ме водеше за ръка.
Вече не бяхме в дома му; вървяхме из градче на индианците яки,
в което не бях ходил досега. Знаех за съществуването на това градче;
много пъти бях идвал съвсем наблизо до него, но винаги ми се бе
налагало да обръщам обратно поради явната враждебност на хората,
които живееха наоколо. За чужденец беше почти невъзможно да влезе
в този град. Единствените не-яки, които имаха свободен достъп до
града, бяха инспекторите от Федералната банка, защото банката
изкупуваше реколтата на индианските земеделци. Нескончаемите
преговори между тях се въртяха около това индианците да получат от
банката авансово суми в брой срещу очакваната бъдеща реколта.
Веднага разпознах града от описанията на хора, които бяха
ходили там. Сякаш за да засили удивлението ми, дон Хуан прошепна,
че се намираме във въпросния индиански град. Понечих да го запитам
как сме се озовали тук, но не можах да произнеса нито дума. Наоколо
имаше много индианци, които явно се караха; кавгата им сякаш всеки
момент щеше да се разрази в гневна схватка. Не разбирах нито дума от
това, което говореха, но в момента, в който си помислих, че не
разбирам, и нещо се проясни. Беше сякаш сцена се облива с по-силно