държавната банка. Веднага след това видях една от най-странните
гледки, на които съм бил свидетел в света на дон Хуан. Аз виждах
енергията, както протича във Вселената, обаче не виждах хората като
сферични или овални балони с енергия. В един миг хората около мен
бяха обикновените същества от всекидневния живот, а в следващия
миг ставаха някакви странни създания. Струваше ми се, че това кълбо
от енергия, което представлява човек, сега беше прозирно; приличаше
на ореол около сърцевина, подобна на насекомо. Тази сърцевина
нямаше формата на примат или подобие на скелет, така че виждах
хората не като с рентгенов поглед, който прониква до костите. В
сърцевината на тези хора по-скоро имаше някакви геометрични
фигури, очертани сякаш от силни вибрации на материята. Тази
сърцевина наподобяваше букви от азбуката — едно главно Т, изглежда,
беше основната опора на структурата. Пред това Т сякаш висеше
обърнато дебело L; под напречната черта на буквата Т бе разположена
гръцката буква делта, която стигаше почти до земята и, изглежда,
служеше за опора на цялата структура. Над буквата Т видях нещо като
въженце, дебело два-три сантиметра; то минаваше през върха на
сияйната сфера и ми създаваше впечатлението, че виждам всъщност
огромно мънисто, провесено като скъпоценен камък.
Веднъж дон Хуан ми представи една метафора, описваща
енергетичното единство от нишки на хората. Той каза, че магьосниците
от древно Мексико описват тези нишки като завеса от окачени нанизи
мъниста. Бях разбрал това буквално — че нишката минава през този
сбор от енергийни полета, което представлява човек от главата до
петите. Поради прикрепващата нишка, която виждах, кръглата форма
от енергийни полета на хората изглеждаше по-скоро като висулка.
Обаче не виждах на една и съща нишка да е закачено някое друго
същество. Всяко отделно същество, което виждах, бе геометрично
очертание с нещо като връвчица от горната страна на сферичния си
ореол. Връвчицата силно ми приличаше на разчленените, подобни на
червейчета форми, които човек вижда през притворени срещу
слънчевата светлина клепачи.
Двамата с дон Хуан прекосихме града от единия до другия край и
аз виждах множество същества с геометрични очертания.
Способността да ги виждам беше крайно неустойчива. Ту ги виждах
за миг, ту ми се губеха и тогава пред мен бяха обикновени хора.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1