шегаджиите в носа засилва приликата му с моя баща до степен, която
вече ставаше опасна.
Спомних си как баща ми беше лудо влюбен в сестрата на най-
добрия си приятел. Един ден аз я засякох в курортното градче да си
държат ръцете с един млад мъж. С нея беше и майка й в ролята на
компаньонка. Момичето изглеждаше страшно щастливо. Двамата се
споглеждаха прехласнато. Доколкото разбирах, това си беше чиста
проба младежка любов. Като се видях с баща ми, му казах,
наслаждавайки се на всяка своя дума със злорадството на
десетгодишно момче, че неговата приятелка си има истинско гадже.
Явно го заварих съвсем неподготвен. Не ми повярва.
— А ти изобщо казвал ли си нещо на момичето? — дръзко го
попитах аз. — Тя знае ли, че си влюбен в нея?
— Не ставай глупав, малък подлец такъв! — сопна ми се той. —
На мен въобще не ми е нужно да говоря на една жена такива глупости.
— И той ме погледна сърдито като капризно дете, а устните му
потреперваха от гняв. — Тя е моя! И тя трябва да знае, че е моя, без да
съм длъжен да й казвам нищо за това!
Той заяви това с цялата убеденост на дете, което е получавало
всичко в живота си даром, без да е нужно да се бори.
Във върховна форма, аз подхвърлих кулминационната си
реплика:
— Е, мисля си, че тя е очаквала някой да й го каже, и май някой
те е изпреварил.
Бях готов да отскоча и да побягна, защото очаквах, че ще ме
цапардоса с цялата ярост на света, но вместо това той рухна и се
разрида. Хлипайки неудържимо, той ме помоли, като ме бивало
толкова във всичко, дали не бих могъл да следя момичето и да му
казвам какво става.
Презрях баща ми повече от всичко, а в същото време го обичах с
някаква тъга, несравнима с нищо. Проклинах се, че му бях стоварил
такъв позор.
Ърнест Липтън така силно ми напомняше за баща ми, че
напуснах работа под предлог, че трябва да се връщам в университета.
Не исках да увеличавам и без това тежкото бреме, което вече носех на
плещите си. Никога не можах да си простя, че бях причинил такава
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1