Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

вътрешно помещение. Когато влязох, служител от бюрото, надвесен
над висока мраморна маса, се занимаваше с покойника. С показалеца и
кутрето, свил останалите пръсти към дланта, той в този момент
натискаше силно нагоре ъгълчетата на горната устна на вече
изстиналия труп. Когато върху мъртвото лице на Рой се очерта
гротескна усмивка, служителят се извърна назад към мен и
угоднически каза: „Надявам се, че ще останете доволен от всичко,
сър.“
Съпругата на Рой — така и никога вече няма да разберем дали го
обичаше или не — бе решила да го погребе с цялата пищност, която
според нея заслужавал неговият живот. Бе поръчала най-скъпия ковчег
— творение по специална поръчка, което приличаше на телефонна
кабина. Идеята беше заимствала от някакъв филм. И Рой щеше да бъде
погребан седнал, все едно че води бизнес-разговор по телефона.
Не останах на погребението. Тръгнах си, разкъсван от някаква
крайно бурна реакция, смесица от безсилие и гняв; такъв тип гняв,
който не можеш на никого да излееш.
— Наистина си доста мрачен днес — отбеляза със смях дон
Хуан. — Но въпреки това, а може би тъкмо поради това, ги пече
наближаваш целта. Почти я докосваш.
Не можех да се начудя колко променливо ставаше настроението
ми всеки път, когато ходех при дон Хуан. Обикновено пристигах
потиснат и раздразнителен, пълен със съмнения и мнителност. Скоро
след това настроението ми обаче загадъчно се променяше, постепенно
все повече се отпусках, докато накрая ставах така спокоен, както
никога не съм бил във всекидневието. Новото ми настроение обаче
продължаваше да се изразява със стария ми речник. Обичайният ми
начин на говорене беше като на крайно неудовлетворен човек, който
едва се сдържа да не започне да се оплаква на глас, но безконечните му
жалби се долавят в тона, независимо в каква посока се обръща
разговорът.
— Можеш ли да ми дадеш някакъв пример за паметно събитие
от твоя албум, дон Хуан? — попитах аз с обичайния си тон па едва
прикрита жалба. — Ако знаех очертанията на това, което ме караш да
търся, сигурно щях да стигна до нещо. А така само се лутам
безнадеждно в тъмното.