Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

изобщо съм срещал. Внезапно ме завладя най-непоносима обич към
тези хора, които и да бяха те. Чувствата ми към тях бяха неизразими с
думи и въпреки това не можех да определя кои са те. Аз само чувствах
присъствието им като на хора, с които съм живял друг един живот
преди или съм виждал в сънища. Долових, че външният им вид се
изменя; отначало станаха високи, после съвсем малки. Но същността
им си остана непроменена — същото това нещо, което пораждаше
непоносимата ми привързаност към тях.
Дон Хуан дойде до мен и ми каза:
— Бяхме се разбрали, че ще останеш в съзнанието от
всекидневния свят. — Гласът му беше суров и властен. — Днес имаш
да изпълниш съвсем конкретна задача — продължи той, — последната
брънка от дълга верига; и трябва да подходиш към нея изключително с
разума си.
Никога не бях чувал дон Хуан да ми говори с такъв тон. В миг
сякаш беше друг човек, и все пак напълно привичният. Смирено му се
подчиних и се върнах към всекидневното си съзнание, обаче без да си
давам сметка, че го правя. В този ден ми се струваше, че съм се
подчинил на дон Хуан от страхопочитание.
После дон Хуан ми заговори с обичайния си тон. Каза, че
същността на воина-пътешественик е смирението и действеността —
да действа, без да очаква нищо, и да противостои на всичко, което се
изпречва на пътя му.
В този момент отново превключих на друго ниво на осъзнаване.
Умът ми се съсредоточи над мисълта или чувството за мъката. Разбрах,
че съм сключил с някакви хора договор да умра заедно с тях, а не знаех
кои са. Чувствах и без сянка на съмнение, че е грешка да умра сам.
Мъката ми стана нетърпима.
Дон Хуан заговори.
— Ние сме сами — каза той, — това е нашето състояние. Но да
умреш сам, не означава да умреш самотен.
Поех си няколко пъти дълбоко въздух, за да пооблекча
напрежението си. Докато дишах дълбоко, умът ми се проясни.
— Големият проблем при нас, мъжете, е нашата неустойчивост
— продължи той. — Когато осъзнаването ни започне да се разраства,
то се издига като ствол точно от центъра на сияйната ни същност, от
земята нагоре. Този ствол трябва да достигне значителна височина,