Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

(Виолета КириловаqNVDyn) #1

Лос Анжелис на един дъх, без никакво спиране.
— Ами тогава му дай коженото си яке — каза той като нещо
разбиращо се от само себе си, макар и с доверителен, услужлив тон. —
Иначе ще го засегнеш и ще те запомни само с обидата. Но не му
казвай, че маските са красиви. Просто си купи една.
Когато казах на Лукас Коронадо, че му предлагам коженото си
яке срещу една от неговите маски, той доволно се ухили. Взе якето и
веднага го облече. Запъти се към къщата си, но преди да влезе, започна
странно да се върти. След това коленичи пред нещо като олтар, вдигна
ръце, сякаш се протягаше, и после потърка с длани якето отстрани.
Влезе в къщата, изнесе пакет, увит с вестници, и ми го подаде.
Искаше ми се да му задам още въпроси. Той се извини, че го чакала
работа, обаче добави, че ако искам, мога да дойда друг път.
По пътя на връщане към Гуаймас Хорхе Кампос ме помоли да
отворя пакета. Искал да се увери, че Лукас Коронадо не ме е измамил.
Мен не ме интересуваше особено пакетът; занимаваше ме единствено
възможността да се върна сам при Лукас Коронадо и да поговоря с
него. Изпитвах радостна възбуда при тази мисъл.
— Трябва да видя какво ти е дал — настоя Хорхе Кампос. —
Спри колата, ако обичаш. За нищо на света не бих изложил на
опасност свой клиент. Ти ми плащаш за дадени услуги. Този човек е
истински шаман, следователно много опасен. И понеже ти го обиди,
може да ти е дал нещо за урочасване. В такъв случай ще се наложи
бързо да го заровим още тук някъде.
Усетих пристъп на гадене и спрях автомобила. Най-внимателно
извадих пакета. Хорхе Кампос го дръпна от ръцете ми и го разви. В
него имаше три прекрасно изработени традиционни маски на племето
яки. Хорхе Кампос подхвърли с небрежен и безразличен тон, че би
било редно да му дам една от тях. Съобразих, че тъй като още не ме
беше свързал със стареца, трябваше да поддържам добри отношения с
него. С радост му дадох една от маските.
— Ако ми позволиш да си избера, по-скоро бих взел ей тази —
посочи той.
Казах му да я вземе. Маските нямаха значение за мен; вече бях
получил това, което търсех. Спокойно бих му дал и другите две маски,
но ми се щеше да ги покажа на моите приятели-антрополози.

Free download pdf