да открия. Поразпитах съседите му дали знаят къде може да е, но те ме
поглеждаха враждебно и не ме удостояваха с отговор. Тръгнах си, но
привечер пак се отбих до дома му без особени надежди. Всъщност бях
готов веднага да потегля за Лос Анжелис. За моя изненада Лукас
Коронадо не само че беше там, но и се държа изключително
дружелюбно с мен. Съвсем откровено изрази одобрението си, че съм
отишъл без Хорхе Кампос, когото нарече пълен гадняр и изменник на
племето яки. Оплака ми се, че на Хорхе Кампос му доставяло
удоволствие да използва съплеменниците си.
Дадох на Лукас Коронадо подаръците, които му носех, и си
купих от него три маски, жезъл с изключителна резба и чифт
потракващи гамаши, направени от пашкулите на някакви пустинни
насекоми — индианците яки използваха тези гамаши в ритуалните си
танци. После го взех да вечеряме в Гуаймас.
През тези пет дни, които останах в района, аз се срещах
всекидневно с него и той ми предостави безброй сведения за яките,
тяхната история и обществена организация, както за значението и
характера на техните празници. Тези полеви изследвания ми бяха
толкова занимателни, че дори не изпитвах особено желание да го
поразпитам знае ли нещо за стария шаман. Но като премислих, накрая
запитах Лукас Коронадо дали познава стареца, който според
твърденията на Хорхе Кампос бил много прочут шаман. Лукас
Коронадо някак се смути. Увери ме, че доколкото знае, такъв човек
никога не е съществувал в тази част на страната и че Хорхе Кампос
бил мошеник, който гледал само да ми измъкне парите.
За мен се оказа ужасен, неочакван удар да чуя, че Лукас
Коронадо отрича съществуването на стареца. В този миг ми стана
ясно, че всъщност пет пари не давам за полевите изследвания.
Интересуваше ме единствено да открия стареца. Съзнавах, че срещата
със стария шаман наистина е била върхов момент на нещо, което няма
нищо общо с моите желания, стремежи и дори мисли като антрополог.
Повече от всякога недоумявах кой, по дяволите, беше този
старец. Без всякакви задръжки аз започнах да крещя несвързано и да
вия от чувството за провал, като тропах с крака по пода. Лукас
Коронадо беше слисан от изблика ми. Изгледа ме смаяно, после се
разсмя на глас. Нямах представа, че той може да се смее. Извиних му
се за изблика си на яд и огорчение. Не можех да обясня защо бях
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1