разбиране, беше възхитителна маневра. И това, че повърхностната част
от мен се бе ядосала и искаше да си тръгне, остана без последствия.
— Много добре — каза дон Хуан и силно ме потупа по гърба, —
много добре.
Той за миг доби замислен вид, сякаш бе видял неща, невидими за
обикновеното око.
— Хорхе Кампос и Лукас Коронадо са двата края на една ос —
каза той. — Тази ос си ти. От единия край нагъл, безогледен, тъп
търгаш, който мисли само за себе си; отвратителен, но непобедим. От
другия край — свръхчувствителен, вечно терзаещ се, слаб и уязвим
художник. И такава можеше да остане картата на живота ти, ако не се
бе появила друга възможност: възможността, която се откри пред теб,
когато прекоси прага на безкрайността. Ти ме търсеше и ме намери —
така че ти прекоси този праг. На мен намерението на безкрайността
ми каза да потърся човек като теб. Намерих те и така аз самият
прекосих прага.
Тук разговорът ни свърши. Дон Хуан потъна в един от
обичайните си периоди на пълно мълчание. Проговори отново едва в
края на деня, когато се върнахме в дома му и седнахме под рамадата да
се поразхладим след дългата разходка.
— В твоя преразказ за нещата, станали между теб, Хорхе Кампос
и Лукас Коронадо — подхвана отново разговора дон Хуан, — аз, а
надявам се, че и ти, открих нещо много тревожно. За мен това е
поличба. Тя говори за края на една епоха, а това означава, че каквото е
било досега, не може да остане същото. При мен те доведоха много
неустойчиви елементи — никой от тях не би могъл да просъществува
отделно. Такъв извод извлякох аз от твоя преразказ.
Помня, веднъж дон Хуан бе споменал, че Лукас Коронадо е
смъртно болен. Бавно линеел от неизлечима болест.
— Предадох му по сина ми Игнасио какво би трябвало да прави,
за да се изцели — продължи дон Хуан, — но той смяташе, че са
глупости, не искаше и да чуе. И грешката не е на Лукас. Цялото
човечество не иска нищо да чуе. Те чуват само това, което искат да
чуят.
Помня, тогава бях убедил дон Хуан да ми каже какво може да
предам на Лукас Коронадо, за да му помогнем да облекчи физическите
си болки и душевното страдание. Дон Хуан не само ми каза
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1