— Както ти казах, действията на Лукас Коронадо за теб
представляват картата на твоя живот — продължи той. — Повярвай
ми, така е. Лукас Коронадо насочи вниманието ти към „Витаминола“ и
го направи така мощно и мъчително, че те нарани и те доведе до плач.
После дон Хуан замълча. Паузата беше много дълга и
въздействаща.
— И не ми казвай, че не разбираш какво имам предвид — добави
той. — По един или друг начин всеки от нас се залъгва със свой
собствен „Витаминол“.
КОЙ БЕШЕ ДОН ХУАН В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ?
Тази част от разказа за срещата ми с дон Хуан, която той не
искаше да изслуша, се отнасяше за чувствата и впечатленията ми в
онзи съдбоносен ден, когато влязох в дома му — противоречивия
сблъсък между моите очаквания и действителното положение, както и
шокиращото въздействие, което ми оказа с букета си от най-
екстравагантни идеи, които някога бях чувал.
Когато се опитах веднъж да му разкажа за всичко това, той ми
каза:
— Това е по-скоро в сферата на изповедта, отколкото на
събитията.
— Абсолютно грешиш, дон Хуан — започнах аз, но се спрях.
Нещо в начина, по който ме изгледа, ме накара да осъзная, че той
беше прав. Каквото и да се канех да кажа, щеше да бъде празни
приказки, просто бърборене. Това, което се бе случило при първата ни
истинска среща, обаче беше от върховно значение за мен, събитие със
съдбоносни последици.
По време на първата ми среща с дон Хуан, на автогарата в
Ногалес, Аризона, ми се бе случило нещо необичайно, но то бе
замъглено от грижата ми да се представя по-добре. Исках да направя
впечатление на дон Хуан и в стремежа да го сторя бях съсредоточил
цялото си внимание над това как по-добре да рекламирам стоката си,
така да се каже. Едва месеци по-късно започнаха да се Проявяват
необичайните последствия.
Един ден, съвсем от нищото, без изобщо да се каня да си
напрягам паметта, аз си спомних с изключителна яснота нещо от