ДЪЛБОКИТЕ ТРЕВОГИ НА ВСЕКИДНЕВНИЯ ЖИВОТ
Пристигнах в Сонора, за да се видя с дон Хуан. Трябваше да
обсъдя с него най-сериозното събитие в живота ми. Имах нужда от
неговия съвет. Едва влязъл в дома му, аз го поздравих припряно, седнах
и се разбръщолевих за притесненията си.
— Спокойно, спокойно — каза дон Хуан. — Няма нищо
страшно!
— Какво става с мен, дон Хуан? — попитах аз. Въпросът ми
беше риторичен.
— Това е действието на безкрайността — отговори той. — В
деня, когато ме срещна, се случи нещо с твоя начин на възприятие. И
неспокойствието ти се дължи на подсъзнателното усещане, че твоето
време е свършило. Ти вече го знаеш, макар и не с ума си. Усещаш
липсата на време и това те прави нетърпелив. Знам го, защото ми се е
случвало и на мен, и на всички магьосници от моята линия. В даден
момент свършва цяла една епоха в моя живот, както и в техния. Сега е
дошъл твоят ред. Просто времето ти е изтекло.
Тогава той поиска пълен отчет на всичко, което ми се е случвало.
Каза, че това трябва да бъде пълен отчет, без да се пропускат и най-
дребните подробности. Не искаше някакви бегли описания, а да извадя
на бял свят пълното въздействие на всяко нещо, което ме е тревожило.
— Хайде да водим този разговор като по книга, както казват в
твоя свят — продължи той. — Да навлезем в сферата на формалния
разговор.
Дон Хуан обясни, че шаманите от древно Мексико развили
идеята за формалните и неформалните разговори, използвайки и двата
вида като средство за обучение и напътствия на учениците си. За тях
формалните разговори били периодически обобщения на всичко, на
което обучавали учениците си или им говорили. Неформалните
разговори били всекидневни разяснения, при които нещата се
обяснявали, без да се съотнасят към нищо друго освен към
разглежданото явление.