Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

— Магьосниците не задържат нищо в себе си — продължи той.
— Принципът им е да остават празни и по този начин да изоставят
крепостта на своето аз.
Започнах разказа си пред дон Хуан, като споделих, че
обстоятелствата в моя живот никога не са ми позволявали да бъда
интроспективен. Откакто се помня, всекидневието ми е било
претъпкано от прагматични проблеми, изискващи незабавно решаване.
Помня как любимият ми чичо веднъж каза колко се ужасил, като
разбрал, че никога не съм получавал подаръци за Коледа или за
рождения ми ден. Бях отишъл да живея в семейството на баща ми
скоро преди чичо ми да заговори на тази тема. Той се хвърли да ми
съчувства за това несправедливо отношение, дори ми поиска
извинение, макар че той самият нямаше нищо общо с тези неща.
— Това е отвратително, моето момче — каза той, разтреперан от
възмущение. — Искам да знаеш, че съм стопроцентово на твоя страна,
когато настъпи моментът за изкупване на обидите.
Настояваше многократно да простя на хората, които са били
несправедливи към мен. От думите му придобих впечатлението, че
иска да ме настрои против баща ми с тези разкрития и да го обвини в
липса на внимание и грижи към мен. Но той не забелязваше, че аз
изобщо не се чувствах обиден. За да реагирам според неговите
очаквания, аз трябваше да съм интроспективен човек, който би се
засегнал от шиповете на психологически тормоз, насочени към него.
Уверих чичо ми, че ще си помисля, но не в момента, защото сега
приятелката ми, която ме чакаше в хола, ми даваше отчаяно знаци да
побързам.
Така и не намерих случай да се замисля по този въпрос, но чичо
явно трябва да е говорил с баща ми, защото получих подарък от него
— спретнато опакован пакет с панделките му и всичко, заедно с
картичка, на която пищеше: „Извинявай.“ Разопаковах го с
нетърпеливо любопитство. В картонената кутия имаше красива
играчка — малко корабче с ключе за навиване, закачено на комина му.
Беше за малки дечица — да си играят, докато се къпят във ваната.
Баща ми напълно беше забравил, че бях на петнадесет години и вече
бях мъж във всички отношения.
Понеже и в зряла възраст аз бях все така неспособен на сериозна
интроспекция, един ден възприех като нещо напълно ново това, че се