Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

— В резултат от цялата тази свинщина — каза той — моята
чувственост ужасена се оттегли. Бях емоционално кастриран. Тялото
ми се гнусеше от тази шибана жена. Все пак моята похот не ми
позволи да я изхвърля на улицата.
Тогава решил, за да не се посрами най-жалко като импотентен,
което било на път да стане, да прави с нея орален секс и да я доведе до
оргазъм, за да я задоволи, но тялото му така упорито отхвърляло тази
жена, че дори това не могъл да стори.
— Тя вече дори не беше красива — каза той, — а най-невзрачна.
Когато е облечена, дрехите прикриват щръкналите кокали на ханша й.
И наистина изглежда добре. Но като е гола, тя направо е торба
щръкнало бяло месо! Цялото и изящество като облечена е заблуда. То
не съществува.
Никога не бях си представял, че психиатърът може да излива
такава жлъч. Направо се тресеше от гняв. Отчаяно искаше да изглежда
хладнокръвен и пушеше цигара след цигара.
Каза, че оралният секс се оказал още по-противен и гаден и вече
бил на път да повърне, когато хищната жена направо го ритнала в
корема, изтърколила го от собственото му легло на пода и го нарекла
импотентен педал.
В тази точка от разказа очите на психиатъра горяха от омраза.
Устните му трепереха. Беше пребледнял.
— Трябва да ползвам банята ти — каза той. — Имам нужда да си
взема един душ. Направо воня от тази гадост. Дъхът ми мирише на
пикня.
Той направо хлипаше и аз бих дал всичко на света, само да не
бях присъствал на тази сцена. Дали от моята преумора или от
хипнотичния тон на гласа му, или поради цялата нелепост на
ситуацията, у мен възникна илюзията, че слушам не психиатъра, а
гласа на някой от неговите пациенти на записите му, който се оплаква
от дребни проблеми, превръщайки ги в гигантски драми. Изтезанието
ми свърши едва към девет часа сутринта. Време беше да ходя на
лекции, а психиатърът — да отиде да си гледа своите психари.
Влязох на лекцията претоварен от изгарящо, мъчително
неспокойствие и огромното чувство на неловкост и излишност. Там
получих последния удар — ударът, който срина опита ми за коренна
промяна в моя живот. В това рухване изобщо не участваше моята воля,