Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Признах на дон Хуан, че е напълно прав — наистина бях доловил
много подробности, но по онова време те не означаваха нищо за мен
— като например екстаза, в който моят приятел съзерцаваше гледките
около нас. Той често ме караше да спирам просто за да погледа,
понякога часове наред, далечните планини или руслото на някоя река,
или пустинята. Бях пренебрегвал това, защото го смятах за идиотска
сантименталност на един мъж на средна възраст. Дори правех тънки
намеци, че може би пие прекалено. Той ми отговаряше, че в моменти
на ужас едно питие позволява на човека миг покой и безметежност,
миг, достатъчно дълъг, за да се наслади на нещо неповторимо.
— Това всъщност е било пътуване само за очите му — каза дон
Хуан. — Магьосниците предприемат такива пътешествия, в които няма
значение нищо друго освен това, което могат да поемат очите им.
Твоят приятел се е разтоварвал от всичко излишно.
Признах на дон Хуан, че не съм обръщал внимание, като ми е
говорел за моя умиращ приятел, понеже на някакво неведомо ниво съм
знаел, че е, истина.
— Магьосниците никога не говорят празни приказки — каза той.
— Винаги подбирам най-внимателно всяка дума, която казвам на теб
или на когото и да било другиго. Разликата между теб и мен е, че аз
нямам повече никакво време и се държа в съответствие с това. Ти от
своя страна смяташ, че разполагаш с цялото време на света и се
държиш в съответствие с това. Крайният резултат от поведението ни е,
че аз претеглям всичко, което правя и казвам, а ти не.
Съгласих се, че е прав, но споделих, че всичко, което ми говори,
ни най-малко не облекчава терзанията и скръбта ми. И тогава,
неспособен повече да се владея, аз се помъчих да излея всички нюанси
на обърканите си чувства. Казах му, че не търся съвет. Исках само да
ми предпише някакво магьосническо средство, за да се избавя от
душевните си терзания. Най-миого ми се искаше да получа от него
някакво естествено успокоително, органическо приспивателно и му го
казах. Дон Хуан невярващо поклати глава.
— Много искаш! — каза той. — Следващото, което ще ми
поискаш, е някакъв магически цяр за премахване на всичко, което те
дразни, без и най-малкото усилие от твоя страна — само усилието да
глътнеш, каквото ти дадат. Колкото по-горчиво, толкова по-резултатно