— Критерият, по който се определя, че едни магъосник е умрял
— продължи той, — е когато вече му стане напълно безразлично дали
е в компания или сам. В деня, когато престанеш да копнееш за
компанията на приятелите си, които ти използваш като щит, в този ден
твоята личност ще е умряла. Какво ще кажеш, готов ли си на това?
— Не мога, дон Хуан — отговорих аз. — Безсмислено е да се
опитвам да те лъжа. Не мога да изоставя приятелите си.
— Няма нищо — каза невъзмутимо той. Моят отговор, изглежда,
ни най-малко не го бе засегнал, — Аз повече няма да съм в състояние
да разговарям с теб, но може да се каже, че за времето, което
прекарахме заедно, ти научи много нещо. Научи неща, които ще те
правят много силен, независимо дали ще се върнеш на пътя или ще се
отклониш от него.
Той ме потупа но гърба и се сбогува с мен. Обърна се и просто
изчезна сред хората на площада, сякаш се разтвори в тях. За миг
изпитах странното чувство, че хората на площада бяха завеса, която
той разтвори и изчезна зад нея. Краят бе настъпил както всичко друго в
света на дон Хуан — бързо и непредсказуемо. Стоварил се бе внезапно
върху ми и ме помете, без изобщо да проумея как бях попаднал в него.
Би трябвало да се чувствам съкрушен. И все пак не бях. Кой знае
защо се чувствах в приповдигнато настроение. Не можех да се начудя
колко лесно 5е свършило всичко. Дон Хуан наистина беше изискано
същество. Нямаше никакви взаимни обвинения, гняв или каквото и да
било от този род. Качих се на колата и потеглих, щастлив и волен като
чучулига. Направо ликувах. Колко невероятно, мислех си аз, че всичко
бе свършило така бързо и безболезнено.
Пътуването ми на връщане мина без произшествия. Вече в Лос
Анжелис, върнал се отново в привичната ми среда, забелязах, че съм
се заредил е огромна енергия от последната ми среща с дои Хуан. Бях
истински щастлив, с чувство за абсолютна лекота и подхванах с
възобновен плам всичко това, което смятах за моя нормален живот.
Напълно забравих всичките си терзания от моите приятели и пешата,
които бях установил за тях, както и всичко, което бях споделил с дон
Хуан във връзка с тях. Сякаш нешо бе изличило всичко това от
съзнанието ми. На няколко пъти се удивих с каква лекота бях забравил
нещо, което бе имало такова значение за мен, при това го бях забравил
напълно. Всичко вървеше според очакванията ми. Имаше само едно
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1