Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

При следващото си посещение в дома му казах на дон Хуан. че
съм преминавал най-съвестно през събитията от живота си и че ми е
било много трудно да следвам такъв стриктен начин, като минавам по
списъка човек след човек. Обикновено моят преглед ме отклоняваше
във всякакви посоки. Оставях събитията да определят посоката на
сломените ми. Това, което правех по своя воля, бе да се придържам по-
общо към един период от време. Започнах например с хората от
факултета по антропология, но оставих спомените да ме носят
навсякъде в рамките на времето от настоящия момент до деня, когато
ме приеха в Калифорнийския университет.
Разказах на дон Хуан, че съм открил нешо странно, което
напълно бях забравил — никога не бях и помислял за съществуването
на Калифорнийския университет чак до деня, когато съквартирантката
на моя приятелка от колежа не пристигна в Лос Анжелис.
Посрещнахме я на летището. Тя щеше да следва музикология в
Калифорнийския университет. Самолетът й пристигна следобед и тя
ме помоли да я закарам до университетското градче, за да разгледа
мястото, където щеше да прекара следващите четири години от живота
си. Знаех къде се намира, защото много пъти бях минавал край входа
му откъм булевард „Сънсет“ на път за плажа. Но никога не бях влизал
в студентския град.
Беше по време на ваканцията между семестрите. Открихме
няколко души, които ни насочиха къде е факултетът по музика.
Градчето беше безлюдно, но субективното ми впечатление беше за
нещо изключително, направо наслада за очите. Сградите ми
изглеждаха живи поради някаква собствено тяхна енергия. Това, което
трябваше да бъде кратко отбиване във факултета по музика, се
превърна в огромна обиколка из цялото градче. Направо се влюбих в
Калифорнийския университет. Споменах на дон Хуан, че
единственото, което помрачаваше възторга ми, беше раздразнението на
моята приятелка, че настоявах да обиколим цялата огромна територия
на университета.
— Какво чак толкова има тук, дявол да го вземе! — викаше ми тя
възмутено. — Като че ли през живота си не си виждал студентски
трал! Видиш ли един, все едно че си видял всичките. Май просто се
опитваш да смаеш моята приятелка с чувствителността си!