Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Първият път, когато припомнянето на случка ме разтърси из
основи, беше след като бях изнесъл лекция в един колеж в Орегон.
Студентите, заели се с организирането на лекцията, ме заведоха заедно
с друг антрополог, мой приятел, в някаква къща, където трябваше да
пренощуваме. Аз се канех да отида в мотел, но те настояваха да ни
заведат в този дом за наше удобство. Казаха, че бил извън града и
нямало никакъв шум — най-тихото място на света, без никакви
телефони и досади от външния свят. И като пълен глупак, какъвто си
бях, аз се съгласих да отида с тях. Дон Хуан не само ме бе
предупреждавал винаги да си бъда самотна птица, но и бе настоявал да
спазвам препоръката му, нещо, което повечето време правех, но в
някои случаи у мен надделяваше стадното същество.
Студентите-опекуни ни заведоха в къщата, доста далеч от
Портланд, която беше на преподавател, заминал в отпуска. На бърза
ръка те включиха цялото осветление на дома, разположен на един
хълм, с прожектори от всички страни. С включените прожектори
къщата сигурно се виждаше поне от пет километра.
И след това студентите-опекуни моментално си отидоха; нещо,
което ме изненада, защото мислех, че ще останат да си поговорим.
Къщата беше дървена, А-образна, неголяма, но добре проектирана.
Имаше огромен хол, а над него — мецанин със спалня. Точно над нея,
на върха на А-то, от странен въртящ се шарнир висеше разпятие в
естествен ръст. Прожекторите по стените бяха фокусирани на
разпятието. Много впечатляващо зрелище беше, особено когато
разпятието се въртеше със скърцане, сякаш шарнирът не беше смазан.
Друго зрелище представляваше банята. Цялата беше в огледала
— по тавана, стените и пода — и беше осветена в червеникава
светлина. Невъзможно беше да влезеш в банята, без да се видиш от
всевъзможни ъгли. Харесваха ми всички тези причудливости на
къщата и тя ми се струваше направо страхотна.
Когато дойде време да си лягаме обаче, аз се натъкнах на
сериозен проблем, защото имаше само едно тясно, твърдо, почти
монашеско легло, а моят приятел-антрополог вече почти развиваше
пневмония и всеки път като се закашляше, гърдите му свиреха и
изкарваше храчки. Той веднага зае леглото и откърти. Потърсих си
място да поспя, но нищо не открих. Този дом беше лишен от удобства.
Па всичко отгоре беше студено. Студентите бяха включили цялото