Дон Хуан беше прав, че няма да намеря обяснения или начин да
опиша въздействието, което оказаха над мен тези спомени. Дон Хуан
ми каза, че магьосниците срещат неизвестното в най-обикновени
произшествия от всекидневието. И когато се сблъскат с него и не могат
да интерпретират това, което възприемат, те трябва да се осланят за
напътствия от външен източник. Дон Хуан нарече този източник
безкрайност или гласът на духа и каза, че ако магьосниците не се
опитват да бъдат рационални към неща, които не могат да се обяснят
рационално, духът безпогрешно им казва кое какво е.
Дон Хуан ме насочи да приема идеята, че безкрайността е сила,
която има глас и осъзнава себе си. Затова той ме подготви да бъда
винаги нащрек да чуя този глас и да действам ефикасно, но без
никакви предубеждения, без да прибягвам до утъпканите пътища на
съждения априори. Нетърпеливо чаках гласа на духа да ми обясни
смисъла на моите припомняния, но нищо не ставаше.
Веднъж бях в една книжарница, когато някакво момиче ме позна
и приближи да поговорим. Тя беше висока и стройна, с неуверен глас
на малко момиченце. Стараех се да се държа така, че тя да се
почувства по-свободно, но внезапно усетих едно мигновено
енергетично изменение. Сякаш в мен се включи алармен сигнал и
както вече беше ставало досега, без каквото и да било участие на
волята аз си спомних друга напълно забравена случка от живота ми.
Изпълни ме споменът за къщата на дядо ми. Това си беше истинска
лавина, толкова силна и опустошителна, че пак ми се наложи да се
оттегля в някой ъгъл. Тялото ми се разтресе като от треска.
Трябва да съм бил на осем години. Дядо ми говореше с мен. В
началото ми каза, че негов иай-висш дълг бил да ме насочи в правия
път. Имах двама братовчеди на моя възраст: Алфредо и Луис. Дядо ми
безпощадно настоя да призная, че моят братовчед Алфредо е истински
красавец. Във видението си чувах раздразнения, приглушен глас на
дядо.
— Алфредо няма нужда от никакво представяне — каза ми той
по този повод. — Достатъчно е само да присъства и вратите ще се
отворят широко пред него, защото всеки човек изповядва култ към
красотата. Всички харесват красивите хора. Завиждат им, но
определено се стремят да бъдат около тях. Запомни го от мен. Защото
аз също съм красив, нали?
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1