ПЪТЕШЕСТВИЯ В ТЪМНОТО МОРЕ НА
ОСЪЗНАВАНЕТО
— Сега можем да поговорим малко по-ясно за вътрешното
мълчание — каза дон Хуан.
Това изявление до такава степен нямаше никаква връзка с
досегашния разговор, че изпаднах в недоумение. Целия следобед той
ми беше говорил за всички превратности, които претърпели
индианците след голямата война на яките от двадесетте години, когато
мексиканското правителство ги изселило от родния им край в щата
Сонора, Северно Мексико, и ги пратило да работят на плантациите със
захарна тръстика в Централно и Южно Мексико. Години наред
мексиканското правителство трябвало да води борба с воините на
индианците яки за земите им. Дон Хуан ми разказа няколко
разтърсващи, горчиви истории за политически интриги и предателства,
лишения и човешка нищета сред индианците яки.
Имах чувство, че дон Хуан ме подготвя за нещо, понеже знаеше,
че си умирам за такива истории. По това време имах изострено
чувство за социална справедливост и честна игра.
— Обстоятелствата около теб ти дадоха възможност да
разполагаш с повече енергия — продължи той. — Ти започна прегледа
на живота си; за първи път погледна на приятелите си така, сякаш са
изложени на витрина; успя да стигнеш напълно самостоятелно, воден
от вътрешна потребност, до преломния си момент; прекрати бизнеса
си; и най-важното — натрупа достатъчно вътрешно мълчание.
Благодарение на всичко това ти можа да извършиш пътешествие по
тъмното море на осъзнаването.
Срещата с мен в онзи избран от нас град беше такова
пътешествие — продължи той. — Знам, че в теб почти изплува на
повърхността един решаващ въпрос и че ти за миг се зачуди дали
наистина бях дошъл в дома ти. Идването ми при теб не беше твой сън.
Аз бях реален, нали?
— Беше така реален, както всичко останало — отговорих аз.