Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Бях си решил например, че денят, когато ме приеха за аспирант в
УКЛА, би трябвало да бъде паметен ден. И понеже не беше, аз се
опитвах да му придам значимост, каквато всъщност съвсем не усещах.
Нещо подобно беше и с деня, когато едва не се ожених за Кей Кондор.
Той би трябвало да бъде опустошително изживяване, но всъщност не
беше. В момента на припомнянето бях проумял, че в него няма нищо, и
бях започнал най-усърдно да изграждам това, което би трябвало да съм
изпитвал.
Щом пристигнах в къщата на дон Хуан, аз му представих двата
си примера за паметни събития.
Топа е куп глупости — заяви той. — За нищо не стават. Тези
истории имат отношение единствено към теб като личност, която
мисли, чувства, плаче или пък изобщо нищо не чувства. Паметните
събития от албума на един магьосник са неща, които могат да устоят
изпитанието на времето, защото нямат нищо общо със самия човек,
макар той да е в самата им сърцевина.
И завинаги ще бъде в сърцевината им, до края на живота му, а
може би и след това, обаче не съвсем лично.
Думите му много силно ме потиснаха, изпитах чувство на пълен
провал. По онова време откровено смятах дон Хуан за опърничав
старец, който намира особена наслада в това да ме кара да се чувствам
глупак. Напомняше ми за учителя от ателието по скулптура от
художествената школа, която посещавах. Той обичаше да критикува и
да намира недостатъци във всяка работа, която изпълняваха
напредналите му ученици, и настояваше да ги поправят според
препоръките му. Учениците се завъртаха малко около творбите си,
преструвайки се, че ги поправят. Спомням си как след като му
представяхме всъщност непипнатите си работи, той със сияещ вид
възкликваше: „Е, сега е съвсем друга работа!“
— Не се разстройвай — обади се дон Хуан, сепвайки ме от
вглъбяването в спомена ми. — Навремето и аз минах през същото.
Години наред не само не знаех какво да избера, но и си мислех, че
нямам никакви изживявания, от които да избирам. Струваше ми се, че
никога нищо не ми се е случвало. Естествено, бяха ми се случвали
всякакви неща, но в усилията си да защитавам представата за себе си,
не ми оставаше нито време, нито нагласа да забележа каквото и да
било.