Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

— Можеш ли да ми кажеш по-конкретно, дон Хуан, какво не им е
наред на моите истории? Знам, че не представляват нищо, но и всичко
останало в живота ми е такова.
— Ще ти го повторя още веднъж — отговори той. — Историите
от албума на един воин не са лични. Твоят разказ за деня, когато си бил
приет за аспирантура, е не друго, а потвърждение, че смяташ себе си за
център на всичко. Ти си чувствал, ти не си чувствал; ти си разбрал, ти
не си разбрал. Схващаш ли какво искам да кажа? Целият разказ е все
„ти“.
— Но може ли да бъде другояче, дон Хуан? — попитах аз.
— В другата си история ти почти се докосна до това, което
искам, но после отново я превърна в нещо крайно лично. Знам, че
можеш да добавиш още много подробности, но всички те ще бъдат
само продължение на твоята личност, нищо повече.
— Честно казано, не разбирам какво имаш предвид, дон Хуан —
възразих аз. — Всяка история, видяна през погледа на самия участник
в нея, неминуемо е лична.
— Да, да, разбира се — каза той с усмивка, както винаги
наслаждавайки се на недоумението ми. — Но тогава тя не е история за
албума на един воин. Паметните събития, които сме се впуснали да
издирваме, носят тъмния полъх на безличното. Просто са просмукани
от него. Не знам как иначе да ти го обясня.
Тогава ми се стори, че изпитах миг на просветление и разбрах
какво има предвид под „тъмния полъх на безличното“. Стори ми се, че
има предвид нещо донейде злокобно. За мен „тъмното“ имаше такъв
смисъл. И тогава му разказах една история от детството си.
Един от по-големите ми братовчеди следваше медицина. Като
стажант един ден ме взе със себе си в моргата. Бе ме убедил, че един
млад човек е длъжен да види мъртъвци, защото самата гледка е много
поучителна с това, че демонстрира колко преходен е животът. Беше
произнесъл безброй тиради, за да ме убеди да отида с него. Колкото
по-дълго ми говореше за това какви незначителни ставаме в смъртта,
толкова по-любопитно ми ставаше. Дотогава никога не бях виждал
труп. Накрая любопитството ми да видя такъв надделя и отидох с него.
Той ми показа различни трупове, но само успя ужасно да ме
уплаши. Не намерих нищо поучително или просветляващо в
труповете. Бяха си направо най-ужасяващото нещо, което някога съм