колониална къща и тук влизали каретите с конете. Второто патио
представляваше красива овощна градина с криволичещи алеи, покрити
с кирпичени тухли в мавритански стил и много плодни дървета.
Третото патио беше пълно със саксии цветя, закачени но первазите на
покрива, клетки с птици, а по средата — фонтан в колониален стил, от
който винаги бликаше вода. Една голяма част, оградена с мрежа, беше
отделена специално за призовите й бойни петли: страстта на живота й.
Моята леля ми предостави на разположение цял апартамент с
изглед към овощната градина. Помислих си, че мога цял живот да си
живея там. Можех да ям всички плодове от градината. Освен мен,
никой друг в къщата не докосваше плодовете на тези дървета по
причини, които никога не ми разкриха. Домакинството се състоеше от
моята леля — едра, пълна, кръглолика дама малко над петдесетте,
много жизнерадостна, сладкодумна и с множество чудатости, които тя
прикриваше зад една официална фасада и вида си на благочестива
католичка. Имаше още и един иконом, висок, внушителен мъж в
началото на четиридесетте години, който е бил старши сержант в
армията, но го съблазнили да напусне, за да заеме по-добре платената
длъжност на иконом, телохранител и човек за всичко в дома на леля
ми. Съпругата му, красива млада жена, беше компаньонка, готвачка и
вярна приятелка на леля ми. Двамата имаха и една дъщеря, пухкаво
момиченце, което изключително приличаше на леля ми. Приликата им
беше толкова силна, че леля ми я беше осиновила юридически.
Четиримата бяха най-тихите хора, които съм срещал. Живееха
много улегнал живот, прекъсван само от чудатостите на моята леля, на
която току и щукваше да се отправи на пътешествие или да купува
нови, многообещаващи бойни петли, да ги тренира и действително да
устройва сериозни състезания, в които играят огромни суми пари. Тя
обсипваше бойните си петли с нежни грижи, понякога по цял ден се
занимаваше с тях. Носеше дебели кожени ръкавици и корави кожени
гамаши, за да се предпазва от шпорите им.
Прекарах два страхотни месеца в къщата на леля ми. Следобед тя
ми преподаваше музика и ми разказваше нескончаеми истории за
предците ни. Условията, в които живеех, бяха идеални за мен, понеже
често излизах с мои приятели и не бях длъжен да се отчитам пред
никого в колко часа съм се върнал. Понякога часове наред не заспивах,
излегнат в кревата си. Обикновено държах прозореца отворен, за да
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1