влиза в стаята ми ароматът на цъфналите портокали. И всеки път като
оставах буден до късно, аз чувах как някой крачи по дългия коридор,
който минаваше по протежение на цялата сграда откъм северната
страна и свързваше трите вътрешни двора на къщата. Той беше с
красиви сводове и покрит с керамични плочки под. Четири слаби
крушки осветяваха мъждиво коридора — включваха се в шест часа
всяка вечер и се изключваха сутрин в шест.
Попитах леля ми дали икономът й обикаля нощем и спира под
моя прозорец, защото този, който се разхождаше, винаги спираше под
моя прозорец, обръщаше се и поемаше обратно към главния вход на
къщата.
— Не се притеснявай от глупости, миличък — каза леля мм с
усмивка. — Сигурно е икономът ми, прави нощната обиколка. Голяма
работа! Ти да не си се уплашил?
— Не, не съм се уплашил — казах аз. — Просто ми е
любопитно, защото твоят иконом всяка нощ спира пред стаята ми.
Понякога се будя от стъпките му.
Тя отхвърли по-нататъшните ми въпроси, като каза небрежно, че
икономът й е бил военен и е свикнал да прави обход като часовой.
Приех нейните обяснения.
Веднъж аз споменах пред иконома, че стъпките му са доста
шумни и дали не би могъл мри обхода си да минава малко по-
внимателно край моя прозорец, за да ме остави да смя.
— Не разбирам за какво говориш! — каза той рязко.
— Леля ми каза, че правиш нощен обход — казах аз.
— Изобщо не правя такова нещо! — каза той и очите му
пламнаха от възмущение.
— А кой тогава ходи под прозореца ми?
— Никой не ходи под прозореца ти. Въобразяваш си. Просто
засипвай отново. Не се мотай наоколо да създаваш суматохи. Казвам
ти това за твое добро.
В онези години за мен най-лошото беше някой да ми каже, че
нрави нещо за мое добро. Същата нощ, щом дочух стъпките, аз се
измъкнах от спалнята и застанах зад стената, която водеше към входа
на моя апартамент. Когато изчислих, че оня, който се разхожда, вече е
стигнал до втората крушка, аз просто надникнах да огледам коридора.
Стъпките мигновено спряха, но не се виждаше никой. Мъждиво
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1