дон Хуан ме хваща за дясната ръка и ме издърпва от камъка. Каза, че е
време да си тръгваме. В следващия момент аз отново бях в къщата му в
Централно Мексико, объркан повече от всякога.
— Днес ти намери неорганичното осъзнаване, а после го видя
такова, каквото всъщност е — каза той. — Енергията е несъкратимият
остатък от всяко нещо. Що се отнася до нас, да виждаш енергията
директно е най-дълбокият предел за човека. Може да има и други неща
отвъд него, но те са недостъпни за нас.
Дон Хуан повтори всичко това много пъти и всеки път, като го
казваше, думите му сякаш ме връщаха във все по-твърдо състояние.
Разказах на дон Хуан всичко, което бях видял, всичко, което бях
чул. Дон Хуан ми обясни, че в този ден съм успял да трансформирам
човекоподобната форма на неорганичните същества в тяхната същност
— безлична енергия, осъзнаваща себе си.
— Ти трябва да проумееш — каза той, — че именно нашето
познание, което по същността си е интерпретационна система,
съкращава нашите възможности. Именно нашата интерпретационна
система ни казва какви са параметрите на нашите възможности и
понеже ние използваме тази интерпретационна система цял живот,
изобщо не се осмеляваме да тръгнем против нейния авторитет.
— Енергията на тези неорганични същества ни тласка —
продължи дон Хуан — и ние интерпретираме този тласък както можем,
в зависимост от настроението си. За един магьосник най-трезвото,
което може да направи, е да прехвърли тези същества на абстрактно
ниво. Колкото по-малко интерпретации правят магьосниците, толкова
по-добре за тях.
— От този момент нататък — продължи той, — изправиш ли се
пред странната гледка на привидение, запази самообладание и се
вгледай твърдо и неотклонно в него. Ако то е неорганично същество,
интерпретацията, която му правиш, ще окапе като есенни листа. Ако
нищо не се случи, значи това е някаква цвъкня на твоя ум, който и без
това не е твоят ум.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1