ЯСЕН ПОГЛЕД
За пръв път в живота си изпаднах в пълно объркване как да се
държа в света. Светът около мен не беше се променил. Явно грешката
беше в мен. Влиянието на дон Хуан и всички практически занимания,
свързани с него, в които той така дълбоко ме бе увлякъл, си взимаха
своето и ме довеждаха до сериозна неспособност да се справям със
себеподобните си. Обмислих затруднението си и стигнах до извода, че
грешката ми беше в моя стремеж да меря всички с аршина на дон
Хуан.
За мен дон Хуан беше човек, който живее живота си
професионално, във всеки смисъл на това понятие, тоест отдаваше
значение на всяко свое действие, дори и най-несъщественото. Аз бях
заобиколен от хора, които се смятаха за безсмъртни, противоречаха си
на всяка крачка от пътя; хора, които никога не държаха сметка за
постъпките си. Това беше нечестна игра; картите не бяха в полза на
хората, с които общувах. Бях свикнал с неизменното поведение на дон
Хуан, с пълното отсъствие на чувство за собствена значимост у него; с
неизмеримата широта на ума му, а сред моите познати малцина изобщо
съзнаваха, че съществува и друга схема на поведение, която развива
тези качества. Повечето от тях познаваха само схемата на поведение,
основана на себеотразяването, което осакатява човека и го прави слаб.
В резултат настъпиха много трудни времена за академичните ми
занимания. Започвах да губя интерес към тях. Отчаяно се опитвах да
оправдая рационално усилията си на това поприще. Единственото,
което ми идваше на помощ и запазваше връзката ми, колкото и
изтъняла да беше, с академичните занимания, беше съветът на дон
Хуан от преди доста време, че воинът-пътешественик трябва да обича
знанието във всичките му форми.
Той ми беше дал определение на понятието воин-пътешественик
с думите, че се отнася до магьосниците, които в качеството си на
воини пътешестват в тъмното море на осъзнаването. Добави, че
хората са пътешественици в тъмното море на осъзнаването и Земята е
не друго, а само междинна спирка по пътя им, но по някакви външни