работа колкото можех по-прецизно и бързо. Подготовката на плаките с
картинки за сито-печат беше стандартна процедура, която не
допускаше никакви нововъведения и ефективността на работника се
оценяваше по точността и бързината на изпълнение. Станах направо
работохолик и това ми доставяше огромно удоволствие.
С директора на художествения отдел бързо се сприятелихме. Той
направо ме взе под крилото си. Казваше се Ърнест Липтън. Безкрайно
му се възхищавах и го уважавах. Беше чудесен художник и
великолепен майстор в работата си. Недостатъкът му беше неговата
притеснителност — безкрайното му съобразяване с другите граничеше
с пасивност.
Веднъж например излизахме от паркинга пред ресторанта,
където бяхме обядвали. Той най-вежливо изчака, докато излезе колата,
паркирала на мястото пред него. Шофьорът й явно не ни виждаше и
даде доста бързо на заден ход. Ърнест Липтън можеше просто да
натисне клаксона, за да му обърне внимание накъде отива. Вместо това
той просто си седеше и с идиотска усмивка гледаше как оня се натресе
на колата му. После се обърна към мен и почна да се оправдава:
— Божичко, можех да натисна клаксона, но е толкова
оглушителен, че се притеснявам.
Момчето, което се блъсна в колата на Ърнест, беше направо
бясно и трябваше да го успокоява.
— Не се притеснявайте — говореше му Ърнест, — на вашата
кола нищо й няма. Освен това само ми разбихте фаровете, а аз и без
това се канех да ги сменям.
Друг един ден бяхме в същия този ресторант с едни японци,
клиенти на компанията за лепенки, която им даваше обяд.
Разговаряхме оживено, те непрекъснато задаваха въпроси. Дойде
сервитьорът и разчисти няколко чинии от салата, за да отвори място за
огромните горещи чинии с основното ястие. Един от японците-
клиенти понечи да си освободи място и отмести чинията си напред, тя
бутна чинията на Ърнест, която се плъзна по масата. И в този случай
Ърнест можеше да предупреди човека, но не го стори. Седеше си
кротко усмихнат, докато чинията не падна в скута му.
В друг един случай отидох у тях да му помогна да вдигне в двора
си подпори за асма, която да му дава и сянка, и грозде. Сглобихме
дебелите колове в огромна решетка, после я повдигнахме от единия
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1