Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

озовах насред необяснима емоционална възбуда, която с времето
определено се засилваше. Не й обръщах внимание, приписвайки я на
естествените процеси в ума или тялото, които настъпват периодично
без никаква причина или пък се задействат от биохимични процеси в
самото тяло. Така че не се замислих над нея. Тази възбуда обаче
продължи да се усилва и ме застави да помисля, че съм стигнал до
момент в живота си, когато имам нужда от коренна промяна. Нещо в
мен настойчиво изискваше да пренаредя отново живота си. Тази остра
потребност да пренаредя всичко ми беше позната. Бях я изпитвал и в
миналото, но от много отдавна беше задрямала.
Антропологията беше за мен призвание, на което се бях посветил
така всеотдайно, че изобщо не си представях да зарежа следването си
като част от предполагаемата ми коренна промяна. Изобщо не ми и
хрумваше да напусна университета и да се заема с нещо друго.
Първото, което ми дойде наум, беше, че може би трябва само да сменя
университета и да се преместя някъде другаде, далеч от Лос Анжелис.
Преди да подхвана промяна от такъв мащаб, аз реших Да
пробвам водата, така да се каже. Записах се за един летен
университетски курс в друг град. Най-важното в този курс за мен бяха
лекциите по антропология, изнасяни от виден специалист по
индианците от района на Андите. Бях убеден, че ако съсредоточа
изследванията си над област, която емоционално ми е по-достъпна, ще
имам по-добра възможност да се занимавам сериозно с полева
антропологическа работа, когато й дойде времето. Смятах, че
познаването ми на Латинска Америка би улеснило достъпа ми до която
и да било индианска общност там.
Едновременно със записването в курса започнах и работа като
асистент-изследовател при един психиатър, по-голям брат на мой
приятел. Той искаше да се направи анализ на извадки от записани
отговори на млади мъже и жени за проблемите им, свързани с
претоварване в обучението, неудовлетворени очаквания, неразбиране в
семейството, неудачи в любовните отношения и т.н. и т.н. Записите
бяха правени преди повече от пет години и подлежаха на
унищожаване, но преди това на всяка касета се слагаше произволен
номер, после психиатърът и неговият асистент-изследовател взимаха
от списъка с произволни номера касети за прослушване и анализ.