Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

заплиташе. Явно лозунгът му беше: „Ме се страхувай, Родриго —
старши е насреща!“ Като чу молбата на Родриго да му услужи с пари,
за да върне другия си заем, баща му го погледна с най-печалното
изражение, което някога съм виждал. Той самият беше изпаднал в
ужасни финансови затруднения.
Сложи ръка на рамото на сина си и каза:
— Този път не съм в състояние да ти помогна, момчето ми. Сега
би трябвало да се страхуваш, защото вече Родриго — старши не е
насреща.
Опитвах се с всички сили да вляза в положението на моя
приятел, да се вживея както винаги в драмата му, но не можех. Цялото
ми внимание бе погълнато от думите на баща му. Прозвучаха ми така
окончателно, че просто настръхнах.
Жадувах да се видя с дон Хуан. Зарязах всичко, което имах да
върша в Лос Анжелис, и отпътувах за Сонора. Разказах на дон Хуан за
странното си чувство, което изпитвах в отношението си към моите
приятели. Хлипайки от угризения, му казах, че съм започнал да ги
съдя.
— Не се тормози толкова за нищо — каза спокойно дон Хуан. —
Ти вече знаеш, че свършва цяла една епоха в живота ти, но една епоха
никога не приключва истински, докато не умре кралят.
Какво искаш да кажеш, дон Хуан?
— Ти си кралят, а ти си като своите приятели. И точно поради
тази истина умираш от страх. Едничкото, което можеш да сториш, е да
приемеш истината такава, каквато е — но ти, естествено, не можеш да
го направиш. Другото, което ти остава, е да си кажеш: „Аз не съм
такъв, аз не съм такъв“, и непрекъснато да си го повтаряш. Обещавам
ти обаче, че ще дойде моментът, когато ще осъзнаеш, че си точно
такъв.