Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

(Виолета КириловаqNVDyn) #1

знам точния момент на смъртта му. Видях го.
Сухото му изявление ме разтърси до дъното на душата.
— Отдавна забелязвах, че този момент наближава. Дори съм ти
го казвал, но ти не обърна внимание на думите ми. Сигурен съм, че
дори не си спомняш това.
Помнех всяка дума, която ми е казвал, но по времето, когато я е
казвал, тя нямаше никакво значение за мен. Дон Хуан продължи, че
едно събитие, дълбоко свързано с нашето запознанство, макар и не
част от него, го е накарало да види моя приятел — антрополог като
човек на прага на смъртта.
— Видях смъртта като една външна сила, която вече отваря твоя
приятел — каза ми той. — Всеки от нас има под пъпа една енергетична
пролука, енергетична цепнатина. Тази цепнатина, която магьосниците
наричат зев, е затворена, когато човек е в разцвета на силите си.
Каза, че обикновено окото на магьосника различава всичко това
като леко потъмняване в иначе белезникавата светлина на сияйната
сфера. Но когато човек наближава смъртта, този зев става съвсем
забележим. Той ме увери, че зевът на моя приятел бил широко
отворен.
— Какво е значението на всичко това, дон Хуан? — попитах
механично аз.
Това означава смърт — отговори той. — Духът ми даваше знак,
че нещо наближава края си. Тогава помислих, че моят живот
наближава края си и го приех с цялата благодарност, на която бях
способен. И много, много по-късно ме осени, че не моят живот
наближава края си, а цялата ми приемствена линия.
Нямах представа за какво говори. И как можех да приема всичко
като толкова сериозно? Доколкото това имаше отношение към мен по
времето, когато го бе казал, то ми изглеждаше като всичко останало в
живота ми — просто приказки.
— Твоят приятел сам ти е казвал в толкова много думи, че умира
— продължи дон Хуан. — И ти си разбирал какво ти казва, както си
разбирал и нещата, които съм ти говорил аз, но и в двата случая си
предпочел да го подминеш.
Нямах какво да отговоря. Смазан бях от нещата, които ми
казваше. Искаше ми се да се Продан в сандъка, на който седях, и да
изчезна, да потъна в земята.

Free download pdf