Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

ми. Исках да се махна, да се кача на колата и да отпътувам. Исках да
бъда в града и да се загубя в шума му.
— Ти усети вкуса на безкрайността — каза дон Хуан строго,
като окончателна присъда. — Знам го, защото сам съм бил в твоето
положение. Иска ти се да избягаш, да потънеш в нещо човешко, топло,
противоречиво, глупаво, кой знае какво още? Искаш да забравиш
смъртта на приятеля си. Но безкрайността няма да ти позволи. —
Гласът му се смекчи. — Тя те е уловила в безпощадната си хватка.
— Какво мога да направя сега, дон Хуан? — попитах аз.
— Единственото, което можеш да направиш — отговори той, —
е да запазиш жива паметта за приятеля си, да я съхраниш жива до края
на живота си, а може би и след това. По този начин магьосниците дават
израз на благодарността, която повече не могат да изкажат на глас.
Може да си помислиш, че това е глупаво, но е най-доброто, което
могат да сторят магьосниците.
Изглежда, собствената ми мъка ме накара да повярвам, че вечно
жизненият дон Хуан е печален колкото мен. Но веднага отхвърлих тази
мисъл. Невъзможно беше.
— За магьосниците тъгата не е нещо лично — каза дон Хуан,
отново проникнал в мислите ми. — А и това съвсем не е тъга. Това е
вълна от енергия, която идва от дълбините на космоса и блъсва
магьосниците в момент, когато са възприемчиви, когато са като
радиостанции, способни да улавят радиовълните.
— Магьосниците от древните времена, които са ни предали
своето магьосничество в пълния му вид, са вярвали, че във Вселената
има една тъга, която е като сила.
Състояние като светлина, като намерение и тази вечна сила
оказва своето въздействие особено над магьосниците, понеже те
повече нямат щитове, е които да се предпазват. Те не могат да се
скрият зад приятели или зад научна работа. Не могат да се скрият зад
любов или омраза, щастие или нещастие. Зад нищо не могат да се
скрият.
— Поради самата си същност — продължи дон Хуан, —
магьосниците възприемат тъгата като абстрактна. Тя не се дължи на
ламтежа за нещо или липсата му, нито пък на чувството за собствена
значимост. Тя не идва от мен, тя идва от безкрайността. Мъката, която