Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

карамбол. Знам, че можеш да го направиш. Но искам да загубиш само
на косъм. Колкото по-драматично, толкова по-добре.
Аз направо се втрещих. Изобщо не можех да проумея какво ми
каза. Фалело Кирога повтори искането си и по-нататък ми обясни, че
смята анонимно да заложи всичко, което притежава, против мен и че
това е същността на нашата нова сделка.
— Господин Фалкон те охраняваше месеци наред — каза той. —
Мога само да ти кажа, че както той използваше цялата си сила, за да те
пази, така и може да направи обратното със същата тази сила.
Заплахата на Фалело Кирога беше повече от очевидна. Сигурно
трябва да е забелязал ужаса по лицето ми, защото се отпусна и се
засмя.
— О, но не се притеснявай от такива неща — каза той
успокоително. — Нали сме побратими.
За първи път в живота си изпадах в такова непоносимо
раздвоение. Искаше ми се с все сили да избягам от Фалело Кирога
поради ужаса, който предизвика у мен. Но в същото време и със
същата сила исках да остана — исках да разполагам със свободата да
си купувам всичко, което ми хрумне, от който и да било магазин и най-
вече да ям в който ресторант си харесам, без да плащам. Но така и не
се наложи да избера нито едното, нито другото.
Най-неочаквано, поне за мен, дядо реши да се преселим на друго
място, много далеч. И като че ли подразбрал какво става, той ме
изпрати там преди всички останали. Съмнявам се дали наистина
знаеше какво става. Имам чувство, че решението да ме изпрати там
беше една от обичайните му интуитивни реакции.
Дон Хуан се върна и ме извади от спомнянето. Бях загубил
представа за времето. Би трябвало да съм прегладнял, но изобщо не ми
се ядеше. Изпълнен бях с нервна енергия. Дон Хуан запали газената
лампа и я закачи на един пирон на стената. Мъждивата й светлина
хвърляше странни, танцуващи сенки из стаята. Известно време очите
ми се нагаждаха към полумрака. После ме обхвана дълбока печал.
Беше някакво необичайно абстрактно чувство, безкрайно далеч
достигащ мъчителен копнеж, който произлизаше от полумрака или
може би от усещането, че съм заловен в капан. Бях толкова уморен, че
ми се искаше да си отида, но в същото време и със същата сила исках
да остана.