ЕНЕРГИЙНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ХОРИЗОНТА
Прояснението, което ми донесе въводителят, даде нов импулс на
моя преглед. Старото ми настроение се смени с ново. От този момент
нататък започнах да си спомням събитията от живота си с влудяваща
яснота. Сякаш в мен бе имало някаква бариера, заради която се
вкопчвах в дребнави и неясни спомени, а въводителят я бе разбил на
парчета. Преди този момент способността ми да си спомням беше един
замътен начин да се замислям за различни случки, които най-често
исках да забравя. Поначало не ме интересуваше да си спомням каквото
и да било от живота си. Затова, откровено казано, не виждах никакъв
смисъл в това безполезно занимание с прегледа, което дон Хуан на
практика ми беше натрапил. За мен то беше досадна работа, която ме
уморяваше и само подчертаваше моята неспособност да се
концентрирам.
Въпреки това аз прилежно съставих списъка от хора и се залових
както дойде с едно псевдоприпомняие на общуването си с тях.
Неспособността ми да ги взема ясно на фокус не ме спираше.
Изпълнявах това, което смятах за свой дълг, независимо как се
чувствах. С течение на практиката яснотата на спомените се подобри
забележително. Вече можех да се спускам, така да се каже, над
определено събитие по мой избор с достатъчна яснота, която чак ме
плашеше, но в същото време си струваше. След като дон Хуан ме
запозна с идеята за въводителя обаче, силата ми на припомняне стана
нещо, за което просто нямах думи.
Следвах списъка си от хора така, както бе поискал дон Хуан, но
това правеше прегледа изключително формален и педантичен. По от
време на време нещо в мен се изтръгваше на свобода, нещо, което ме
заставяше да се съсредоточа над събития извън моя списък. Събития с
такава влудяваща яснота, че ги изживявах по-дълбоко, отколкото по
времето, когато действително се бяха случили. Всеки път, когато
правех прегледа по този начин, аз го правех с един нюанс на
безпристрастност, благодарение на който виждах неща, останали
незабелязани в разгара на изживяването им.