Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

паметен в съзнанието ми не толкова заради събитията, които се
случиха, а защото тя беше красива и искаше да се омъжи за мен. Беше
с една глава по-висока от мен, което я правеше още по-интересна в
моите очи.
Тръпнех от вълнение при представата как се венчавам с висока
жена в църковна церемония. Взех под наем сив смокинг. Панталонът
беше доста широк за ръста ми. Не чак като потури, но просто ми беше
широк и това безкрайно ме притесняваше. Другото, което ме дразнеше,
бе, че ръкавите на розовата риза, която купих специално за случая, ми
бяха прекалено дълги, поне седем — осем сантиметра повече от
мярката ми, и се налагаше да използвам ластици, за да не се смъкват.
Всичко останало обаче беше съвършено — до момента, когато с
гостите ми научихме, че Кей Кондор е размислила и няма да се яви.
Като добре възпитана млада дама тя ми изпрати по куриер
бележка с извинение. Пишеше, че понеже не допуска мисълта за
развод, не би могла да се свърже завинаги с човек, който не споделя
напълно нейните възгледи за живота. Припомни ми, че винаги съм се
подсмихвал, когато съм произнасял името „Кондор“, нещо, което
говорело за пълно незачитане на личността й. Казваше, че е обсъдила с
майка си този въпрос. И двете много ме обичали, но не достатъчно, за
да ме приемат като част от семейството им. Добавяше, че двамата
трябвало да проявим смелост и мъдрост и да сложим край на връзката
си.
Състоянието па ума ми можеше да се окачестви като пълно
вцепенение. Когато се опитвах да си възстановя този ден, не можех да
си спомня дали съм се чувствал ужасно унизен, изтъпанчен пред
всички онези хора в сивия си, взет под наем смокинг с възшироки
панталони, и дали съм бил покрусен, загдето Кей Кондор не се омъжи
за мен.
И тези две събития бяха единствените, които можах да отделя
по-определено. Доста жалки примери бяха, но след като ги
поразнищих, успях да измъдря някакъв философски смисъл в тях. Аз
явно бях човек, който минава през живота, без да изпита нито едно
истинско чувство, а подхожда към всичко от интелектуална гледна
точка. Взимайки за модел метафорите на дон Хуан, аз дори си изградих
своя собствена: човек, който живее живота си като чужд, винаги от
гледна точка на това, което „би подобавало да бъде“.