обход, който сме правили с него. Спомних си всеки миг, когато ми бе
помагал да видя хората като сияйни сфери, но всички тези мигове бяха
несравними с това величаво виждане, до което бях получил достъп
сега. И тогава осъзнах, без сянка от съмнение, че съм възприемал
енергията така, както протича във Вселената, през целия си живот —
сам, без ничия помощ.
Това осъзнаване беше зашеметяващо. Почувствах се безкрайно
уязвим, крехък. Изпитах нужда да намеря някакво прикритие, да се
скрия някъде. Също като в съня, който, изглежда, повечето хора са
сънували някога — когато човек се оказва гол и се чуди какво да
направи. Чувствах се повече от гол; чувствах се незащитен, слаб и се
боях да се върна в нормалното си състояние. Някак смътно усетих, че
лежа, и се помъчих да събера сили да се върна в нормалното си
състояние. Представих си как ще се намеря да лежа на тухлената алея,
разтърсван от конвулсии, наобиколен от цял кръг хора, които ме гледат.
Усещането, че лежа, ставаше все по-отчетливо. Усетих, че мога
да си движа очите. През затворените клепачи долавях светлината, но
не смеех да отворя очи. Странното беше, че не чувах никого от хората,
които си представях, че са ме наобиколили. Изобщо нищо не чувах.
Накрая рискувах да отворя очи. Бях в собственото си легло, в
квартирата на ъгъла на „Уилшиър“ и булевард „Уестууд“.
Направо изпаднах в истерия, като се намерих в собственото си
легло. Но по някаква напълно непонятна за мен причина почти веднага
се успокоих. Истерията ми се замени от някакво безразличие на тялото
и по-скоро дори някакво телесно задоволство, нещо като усещането
след като си се заситил с хубаво ядене. Но не можех да успокоя ума си.
Невъобразим шок беше да осъзная, че всъщност цял живот съм
възприемал енергията директно. Как изобщо е било възможно да не го
знам? Какво ми е пречело да имам достъп до тази страна от
съществуването си? Дои Хуан казваше, че всеки човек притежава
способността да вижда енергията директно. Но не беше ми казвал, че
всеки човек постоянно вижда енергията директно, но не знае това.
Зададох този въпрос на мой приятел-психиатър. Той не можа да
хвърли светлина над измъчващия ме въпрос. Реши, че това е реакция
вследствие на преумора или превъзбуда. Предписа ми валиум и ме
посъветва да си почина.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1