Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

скъсване. Не само зърнах тези пробягващи силуети, но и ги чух да
жужат в ушите ми. Дон Хуан се превиваше от смях и запали лампата.
— Ама че темпераментно момче! — каза той. — Пълно неверие,
от една страна, а от друга — завършен прагматик. Трябва да се
оправиш с тази вътрешна борба. Иначе ще се издуеш като огромна
жаба и ще се пръснеш.
Дон Хуан продължи да забива шипа все по-дълбоко.
— Магьосниците от древно Мексико — каза той — виждали
хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е
приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна
сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята.
Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може
да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът
трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко
проницателно, способно на чудеса на осъзнаване — неща, които днес
са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж
изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек.
Искаше ми се да се ядосам, да го нарека параноик, но някак си
здравомислието ми, което винаги беше готово да излезе на
повърхността, сега го нямаше. Нещо в мен беше преминало отвъд
предела, когато си задавах любимия ми въпрос: „Ами ако всичко това е
истина?“ Тази нощ дълбоко в себе си възприемах като истина всяко
нещо още в момента, когато го казваше, но в същото време и със
същата сила всичко ми се струваше пълен абсурд.
— Какво говориш, дон Хуан? — проговорих едва чуто. Нещо
стискаше гърлото ми и едва можех да дишам.
— Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е
много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави
негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество,
вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо.
Мечтите му вече не са мечти на човек, а мечти на парче месо: банални,
изтъркани, слабоумни.
Думите на дон Хуан пораждаха у мен странна телесна реакция,
подобна на гадене, сякаш отново бях на път да повърна. Но това гадене
идваше от глъбините на цялото ми същество, направо от мозъка на
костите. Потръпнах в гърчове. Дон Хуан така силно ме разтърси за