изпитваш от това, че не си се отблагодарил на приятеля си, вече клони
в тази посока.
— Моят учител, нагуалът Хулиан — продължи той, — беше
изключителен актьор. В действителност работеше професионално в
театър. Той имаше една любима история, която често разказваше на
спектаклите си. С нея обикновено ме докарваше до пристъп на
страхотна мъка. Казваше, че това е историята на воини, които имат
всичко и все пак изпитват жилото на всемирната скръб. Винаги съм
мислел, че я разказваше лично за мен.
После дон Хуан ми преразказа думите на учителя си —
историята се отнасяла за един човек, който страдал от дълбока
меланхолия. Ходил при най-добрите лекари на своето време, но никой
от тях не успявал да му помогне. Накрая стигнал до кабинета на
прочут лекар, изцелител на душата. Докторът предположил, че
пациентът му вероятно би могъл да намери утеха и изцеление от
меланхолията си в любовта. Човекът отвърнал, че любовта изобщо не е
проблем за него, бил обичан както никой Друг на света. Тогава лекарят
му предложил да тръгне на пътешествие и да види други краища на
света. Човекът отговорил, че без всякакво преувеличение е обиколил
всички кътчета по света. После лекарят му препоръчал да се заеме с
някакво хоби: изкуство, спорт и т.н.
Човекът отговарял на всяка от препоръките му по един и същ
начин — и това опитал, но без никакво облекчение. Тогава лекарят го
заподозрял, че е неизлечим лъжец. Невъзможно било да е правил
всички тези неща, които твърдял. Но като добър лечител той бил
осенен от една последна идея.
„Ах! — възкликнал той. — Мисля, че имам чудесно решение за
вас, сър. Трябва да посетите някое представление на най-великия
комедиант на нашето време. Той така ще ви развесели, че ще ви извади
завинаги от вашата меланхолия. Трябва да гледате някое представление
на Великия Гарик!“
И дон Хуан каза, че мъжът погледнал лекаря с най-печалния вид,
който човек може да си представи, и казал: „Докторе, ако това е
последното ви предписание, аз съм загубен. Няма лек за мен. Аз съм
Великия Гарик.“
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1