Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Дон Хуан събра няколко вида растения. Някои от тях едва се забелязваха, бяха по-скоро от типа на мъхове и лишеи. Отворих пред не ...

сянка, която подскачаше във въздуха и падаше на земята с безшумно тупване. Усещах тупването с костите си, но не го чувах. — Те д ...

— Никога не бих помислил, че ще вземеш толкова присърце виждането на летача — каза той. Той ме хвана за ръка и ме заведе в задна ...

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ НАЧАЛО НА ОКОНЧАТЕЛНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ ...

СКОКЪТ В ПРОПАСТТА Към равното плато водеше само една пътечка. Когато се изкачихме на него, видях, че не е толкова обширно, какт ...

След това започна най-своеобразно взаимодействие между различните нива на осъзнаване. Дон Хуан, неговият сподвижник дон Хенаро, ...

изобщо съм срещал. Внезапно ме завладя най-непоносима обич към тези хора, които и да бяха те. Чувствата ми към тях бяха неизрази ...

преди да можем да се опрем на него. По това време от живота ти като магьосник ти лесно губиш контрол над новото си осъзнаване. И ...

този начин те се освобождават от бремето на това да бъдат задължени някому.“ Аз бях заплатил или бях в процес на отплащане на вс ...

гората. Беше господин Акоста. Клечеше в най-гъстите храсти и ако не беше острият ми поглед на осемгодишно момче, щеше да остане ...

какъвто и да било начин. Много лесно може да ти предаде крастата си и така да ти обърка ума, че да станеш като него: пълен негод ...

ще кацне върху него. Ще кацне откъм подветрената страна, за да подуши, че наистина е умряло. Вътрешностите, които ще изкормим, щ ...

— Дръж се за седлото — каза Акоста, — и в същото време придържай одеялото. Потеглихме с плавен галон. След около час стигнахме д ...

Господин Акоста ми даде последни наставления. Каза, че за да не бъда в неведение какво става, ще ми съобщават с изсвирване като ...

Господин Акоста не беше на себе си от радост. — Успяхме, момче, успяхме! — викаше той. — Следващия път ще забием по-дълги пръчки ...

пак! Заради изключителната му сериозност ние го наричахме „Сеньор Велес“, като съкращавахме „Сеньор“ на „Шо“ според обичая, типи ...

— Ей, какво те прихваща, Шо Велес? За какъв дявол ще се завираш в тоя ад? — Длъжен съм — каза той с хрипливото си момчешко гласч ...

Уговорихме се да се срещнем на зазоряване. Така и сторихме. Двамата носихме лекия сал на баща му четири-пет километра извън град ...

Не споделях нито неговата тържественост, нито готовността му да умре. Отчаяно търсех някакъв изход. Скалите, които заприщваха те ...

ден, аз произнесох една изтъркана фраза, но за мен тя беше дълбока истина: — Бъди техният крал, Шо Велес. Ти си най-добрият. Пов ...