Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

беше поразителна. Беше с дълга, къдрава коса и дълги, извити мигли. Създаваше впечатление, че е изключително красив, а всъщност ...

мъката. Липсва ми или дисциплина, или обаяние, за да съблазня музите, затова животът ми е толкова празен, колкото изобщо може да ...

суровост, каквато никога не бях виждал. Когато заговори, устните й потреперваха. — Стана нещо ужасно, Антоан — започна тя. Антоа ...

Бях станал свидетел на последната трескава вечер на Антоан, когато се опитваше най-отчаяно да напише стихотворение за майка си. ...

— Плагиатство ли, Антоан? — попита тя. Усмивката, с която Антоан отвърна на майка си, беше също толкова лъчезарна. — Разбира се, ...

епицентър на всичко, което сме и което правим; същото това същество, при което всички ние се завръщаме; съществото, което позвол ...

Мъката, която ме бе обзела, се превърна от самосъжаление в чувство за неописуема загуба. — Ти си отиваш! — простенах аз. — Боже ...

страна, ми се искаше да се присъединя към дон Хуан, да го последвам, където и да отива. Мина ми мисълта, че може би ако умра, то ...

ПЪТУВАНЕТО НА ВРЪЩАНЕ Смътно долових силен шум от мотор, който сякаш даваше газ на място. Помислих си, че някой от служителите з ...

формата на призрак в своя апартамент в Лос Анжелис, на ъгъла на „Уестууд“ и „Уилшиър“. Нищо чудно, че усещанията ми са доста по- ...

правех по всяко време на деня и нощта в ресторанта „Шип“ на улица „Уилшиър“, на една пряка от жилището ми. Толкова пъти бях мина ...

непрекъсната линия от последователни събития, която вижда всеки от нас, като се вгледа назад. Единственото обяснение, с което ра ...

постоянното озъртане за някой, който ще се появи най-неочаквано пред мен, излизайки от някоя административна сграда, или пък ще ...

представлявах всъщност един огромен пъзел и когато всяка частица заемаше мястото си, това произвеждаше неописуем ефект. Седях си ...

ме заставяше да искам разяснения и ме караше вечно да се държа като насила вярващ. Да, аз бях скочил в пропастта, казах си аз, и ...

Не ме интересуваше, че хората ме гледат, и то вече без да се усмихват. Аз бях сам и нищо не можех да направя с това! Изпитах про ...

Втурнах се след него, подчинявайки се на инстинктивен порив. Исках да го попитам какво беше видял в мен, че така изпищя. Настигн ...

ЗАСЛУГИ Имате удоволствието да четете тази книга благодарение на Моята библиотека и нейните всеотдайни помощници. http://chitank ...